Нека бъдем честни, приказките вечер са колкото милички, толкова и досадни. Да четеш една и съща история ден, след ден, след ден, в последните 17 месеца, по три пъти на вечер (в най-добрия случай) и да успееш да не заспиш преди малкия звяр в леглото, това си е чиста проба подвиг.

Какво можем да направим, за да разнообразим разказването на приказката за лека нощ.

Да приемем, че вашият любвеобилен наследник се превръща в истински звяр само, ако усети, че посягате към друга книжка, различна от прокъсания и изтъркан гръб на вездесъщата история за малко зайче, което не иска да си мие зъбите, среща малка буболечка, отиват на малка разходка и се завръщат научили една малка поука, която ги научава да си мият малките зъбки, за да нямат малки кариеси…. бля.

Още от първия път, в който я прочетохте установихте, че авторът й явно няма никаква представа от изграждане на характер на героя, нито човешки взаимоотношения, нито основни правила за смяна на атмосферата и сценографията в бекграунда…и изобщо това да не е приказка за малки деца?! Всъщност е.

И ако имаш късмета твоето дете да си пада по кратки, лесни и цветни истории с животни, а не по норвежки драматични истории за житейския път на сериен убиец, който се влюбва в собствената си кана за кафе и в крайна сметка й изневерява с песен, която е чувал веднъж в съня си. Не казвам, че и ти си падаш по такива истории, но със сигурност там има доста повече плановост, отколкото в историята със зайчето. Е, ако твоето слънчице продължава да си иска зайчето всяка вечер, не се отчайвай.

Така или иначе, в момента ти не четеш тази приказка за собствено удоволствие, ти си просто инструмент за четене и забавление, който е в услуга на един малък цар.

Така че, това, което можеш да направиш е да се забавляваш в рамките на тази история.

Опитай следните тактики:

• смени главния герой и виж какво би се случило, ако малкото зайче всъщност е мамут, който отказва да измие бивните си
• смени мястото – нека това бъде зайче, което живее под водата, заобиколено от толкова много вода, че няма къде да се изжабури
• ами ако зайчето е наистина мноооого малко и живее в шкафа в банята и единствените му приятели са паста за зъби и четка
• смени приятелчето му. представи си, че това най-обикновено малко инатливо зайче срещне лъв, който е останал без зъби и вече не е достатъчно страшен, за да бъде царят на джунглата
• или какво би станало, ако зайчето всъщност толкова много обича да си мие зъбите, че дори няма време да яде, защото постоянно ги търка
• малкото зайче може един ден да се събуди заек-великан и на света да няма достатъчно паста за зъби, дори за единия му зъб. какво би станало тогава? може би всички деца по света ще му изпратят своите пасти за зъби, за да му помогнат? или то ще обикаля света и ще краде нощем четките за зъби на децата?

Достатъчно е да смениш един единствен елемент от цялата история, за да се получи съвсем нова приказка.

Така ти ще развихриш въбражението си, но и ще научиш детето си да използва своето. Питай него какво би направило в тази ситуация. Питай го какъв цвят да бъде пастата за зъби и разкажи историята за зелената паста за зъби, която оцветила цялото зайче в зелено и всичко, до което се докосва то.

Разнообрази своята вечер, за да не заспиш преди малчугана, но имай едно предвид – на него ще му бъде също толкова инстересно и изобщо не обещавам, че ще заспи след теб.