17.07.2018г.
Докато Калина вечеря, обградена около масата от усмихнати снимки от нашата първа среща, от нейният първи рожден ден и от последните щастливи дни със скъпата ми майчица, тя за пореден път пожела да си говорим за нея, как е отишла при звездичките, но винаги ни гледа и е с нас …..изведнъж Калина ме попита: „ А аз от къде съм се появила? Как така се родила от една топчица в корема на някаква жена? Но тя не ми е станала майка и съм била самичка, и после съм намерила вас и ти си станала моята майка и тате е станал мой татко…“ Говорим си отдавна по темата и тя знае, че не е излязла от моето коремче, но за биологичната и майка не бяхме говорили много, не се беше интересувала. До сега някак и стигаше това, че сме се намерили и сме станали семейство.
Усмихнах се и отговорих без много да се замислям, защото го бях репетирала в главата си десетки пъти, а и бяхме подхващали лека полека подобен разговор и бях сигурна, че най-добрият начин е да запазя самообладание и да съм искрена… Спокойно и обясних, че тя се е родила от корема на друга жена, но преди да успея да продължа , тя ме прекъсна с още въпроси : „ А коя е тази жена? Знаеш ли къде е? И тя ли е при звездите? Аз мога ли да я видя?“ Това ме жегна, но простичко и честно отговорих: „Не зная, миличка, наистина не знам, нито къде е, нито коя е….Но когато порастнеш, ако искаш, може да я потърсиш…“Следващите и думи обаче искрено ме разтърсиха! „ Искам, искам да видя от кое коремче съм се появила….Но знаеш ли? Кой ми помага, кой ме милва, кой ме къпе и облича, и ми готви вкусно, и ми прави сладолед, кой ми сресва косата и ми прави прически, и ми носи хубави играчки, кой ме учи на буквите и ми обяснява всичко, кой ме обича най-много от всичко на света и ми казва, че съм силна и смела като Мулан?! Ти! Ти си моята майка! Най-много обичам тебе и тате и ние сме едно семейство!“ …….. Докато нареждаше всичко това с грейнали очички и почти без да си поема дъх, сълзите ми просто рукнаха изведнъж….сълзи на щастие…..И всякакви мисли изчезнаха от главата ми, и просто бях щастлива! Щастлива, че аз, АЗ съм майка на това прекрасно, осъзнато дете….
И в миг изчезнаха и всякакви страхове и съмнения за бъдеще, в което тя ще пожелае да потърси произхода си – биологичните си родители….Навярно това е страхът на всеки осиновител. Чудела съм се какво бих направила, как ще реагирам, когато един ден ми каже, че иска да ги намери….Дали ще ме заболи, дали ще се опълча, дали изобщо ще ми сподели, че ги търси….Вече знам, че каквото и да реши, аз – нейната МАЙКА, винаги ще съм до нея и ще я подкрепям, както го правя и сега… И каквато и да е развръзката, аз ще съм там да я прегърна, да среша косите и докато я слушам да ми разказва разпалено, да и направя сладолед, да и кажа, че е моето силно и смело момиче, и за милионен път – че я обичам повече от всичко на света, каквото и да става!